Лъжата (есе)

Споделяйки тази моя лична история, не искам да си мислите че съм леко момиче или нещо такова, просто обичам удоволствията. Имам един приятел на 28 години (Иван), с който се виждаме само да правим секс. Всичко си въвреше нормално, докато един ден той

Споделяйки тази моя лична история, не искам да си мислите че съм леко момиче или нещо такова, просто обичам удоволствията. Имам един приятел на 28 години (Иван), с който се виждаме само да правим секс. Всичко си въвреше нормално, докато един ден той ми предложи да направим тройка с негов приятел, който не познавам. Аз мислих дълго време, но накрая се съгласих просто за да видя какво е.

Приятелят му беше сладур, докато правих секс с него и приятелят ми, много ми хареса, но нямахме време да си поговорим и да се опознаем. Един ден Иван(гаджето ми) ми се обади и ми каза, че приятелят му (Георги) иска пак да се види с мен да правим секс, но този път само двамата. Понеже ми харесваше се съгласих, но Иван ми каза, че не трябва да давам телефона си на Георги, нито лична информация за мен. Аз се срещнах с Георги правихме секс и осъзнах, че много ми харесва (не само в секса). Говорихме си много, опознахме се, той искаше да ходим на кафе, обаче аз му отказах (защото Иван ми каза да направя така).

След една седмица Иван пак ми се обади и ми каза, че Георги иска пак да правим секс. Сигурно 10 мин. ми е обяснявал, че не трябва да имам чувства, да не давам телефона си и т.н. Аз отидох на срещата, пак си говорихме, имаме много общи теми и ми беше страшно приятно в компанията му. Правихме секс, но този път беше различно, имам чувството, че той почна да се влюбва в мен, както и аз в него. Този път ми поиска телефона и аз не му го дадох. Стана ми много гадно като му отказах, направо ми идеше да се разплача, на него също му стана гадно и си помисли, че не го харесвам. Докато ме изпращаше до метрото видяхме падаща звезда и той ми каза, че ми пожелава да срещна човек, който много да ме обича и да държи на мен. Каза го с тъгa на очите. Когато влизах в метрото, той ме пита за последен път за телефона ми, обаче аз само го погледнах и тръгнах. Без да му кажа дори чао.

Имах чувството, че ако тръгна да казвам нещо ще се разплача. Знам, че няма да го видя повече, той си е помислил, че не искам и не вярвам пак да иска от Иван да се виждаме. Не можем да имаме връзка, а толкова искам... Не съм срещала човек който толкова да харесвам и с които толкова да си допадаме. Не знам какво да правя. По цял ден само плача... Автор: Александър Ненов